Цветните стъкла освен естетическа насоченост, изпълняват и слънцезащитна функция, като адсорбират повече количество слънчева светлина и топлина от прозрачното стъкло, намаляват отблясъците вътре в помещенията. Голяма част от погълнатата топлина излъчват навън в резултат на естествена конвекция. При някои по-дебели или по-тъмни стъкла е необходимо закаляване, за да се предотврати счупване от термичен стрес. Технологично при производството на оцветени в целия си обем стъкла в началото на процеса към суровините се прибавят малки количества метални оксиди, които придават различния цвят.
Зеленото стъкло се характеризира с най-висока пропускливост на светлина и по-добри соларни показатели от сивите и бронзовите нюанси. Кафявото, а след това и сивото стъкло имат по-висока защита от преминаване на светлина, по-ниска от слънчева топлина.
Оцветените в масата си стъкла се използват в стъклопакети, могат да се закаляват, ламинират, огъват. По- висока слънцезащита имат светло-отражателните стъкла. При тях металните оксиди са нанесени в един или повече слоя специално тънко покритие върху повърхността на стъклото, което отразява слънчевата енергия и светлина, имат огледален ефект. Тези стъкла са външни в стъклопакета, а отражателния слой е препоръчително затворен към вътрешността на стъклопакета.